Турция

Република Турция (на турски: Türkiye Cumhuriyeti) е държава, едната част от която е разположена в Югоизточна Европа (3%), а другата - в Азия (97%). Граничи на изток с Грузия, Армения, Азербайджан и Иран; на юг - с Ирак и Сирия; на запад - с Егейско море и островите в него, Гърция и България. До 1922 г. държавата е в центъра на Османската империя.
Площ: 780 580 км²
Население (брой): 68 109 469
Столица: Анкара
Официален език: турски
Религия: ислям, мюсюлмани (99%)
Официален празник: 29 октомври
Парична единица: Турска лира
Административно деление:
Република Турция е разделена 7 региона, 80 валийства - провинции (iller, ед. ч. — il) и над 2800 общинини.
Държавно устройство:
Турция е република, начело с президент, избиран от парламента за срок от 7 години. Законодателната власт принадлежи на Турското велико народно събрание, а изпълнителната - от правителство, начело с министър-председател. Република Турция е основана през 1923 г. от Мустафа Кемал Ататюрк, който прави редица реформи и превръща остатъците от Османската империя в модерна, светска и западноориентирана република. С годините страхът от прекалено западната ориентация води до военен преврат на лявото крило в правителството през 1961 г., а страх от присъединяване към Източния блок - до два дясноориентирани военни преврата (през 1971 г. и 1980 г.). През 1951 г. Турция става членка на НАТО и се стреми към присъединяване към Европейския съюз. На 17 декември 2004 г. официално са отворени преговорите за кандидат-присъединяването.Турция е замесена в международния спорен въпрос за Кипър, а твърденията за геноцид над арменците през периода на Османската империя също така продължават да влияят на международните и отношения.
Население: турци, кюрди и др.
Стопанство:
Икономиката на Турция е сложна смесица от съвременна промишленост и търговия, съжителстващи с традиционно селско стопанство, което към 2001 г. ангажира 40% от заетите. Според някои оценки около 50% от населението живее под международните стандарти за бедност, най-вече в югоизточните райони. Турция има силен и бързо растящ частен сектор, но държавата все още играе важна роля в първичните индустрии, банковия сектор, транспорта и комуникациите. Най-важният сектор, който има и най-голям дял в износа, е производството на текстил и облекло. В последните години икономическата ситуация е свързана с непостоянен растеж. В много години реалният ръст на брутния национален продукт надхвърля 6%, но това бързо развитие е прекъсвано от резки спадове през 1994, 1999 и 2001 г. В същото време дефицитът в обществения сектор редовно надхвърля 10% от брутния вътрешен продукт, най-вече заради високите лихвени плащания, достигнали през 2001 г. над 50% от общите разходи на правителството. Инфлацията остава сравнително висока.
Селско стопанство 15 %
Промишленост 29 %
Услуги 56 %.
Растениевъдство: Пшеница, ечемик, царевица, памук, тютюн, чай, маслини, подправки, лозя, овощия.
Животновъдство: Едър и дребен рогат добитък. Риболов. Копринена буба.
Развита е добивна, хранително-вкусова, текстилна, химическа, металургична промишленост.

История:
Ядро на турската държава е самостоятелното емирство на селджукските турци, създадено в Западна Мала Азия от Осман I в края на 13 в. 14-16 в. - в резултат на завоевателните войни се оформя обширната Османска империя, която обхваща африкански, азиатски и европейски владения. II пол. на 16 в. - първи военни поражения (по суша във войната против Австрия, 1529, против Русия, 1569; по море при Лепанто, 1571).
Средата на 17 в. - упадък в икономиката, финансовата система, държавния и военния апарат, засилено освободително движение на поробените народи; военни поражения при Виена (1683).
18 в. - поражения във войната с Австрия (1716), с Русия и Австрия (1735-39), с Русия (1768) и др.
Края на 18 в. - европейските сили започват борба за подялба на турските владения (виж Източен въпрос).
1839 - обявен Гюлханският хатишериф, с който започва периодът на реформи - танзимат. След Кримската война се засилва икономическата зависимост на Османската империя от европейските държави.
1876-77 - по време на Цариградската конференция е обявена конституция, но Абдул Хамид II я отменя и разпуска парламента. След Руско-турската освободителна война според Берлинския договор са създадени Княжество България и Източна Румелия; Турция губи Закавказието (Карс, Ардахан, Батум); Румъния, Сърбия и Черна гора получават независимост.
1908 - Младотурска революция; възстановена е конституцията от 1876, Турция е обявена за конституционна монархия.
1918 - поражение на Турция в I световна война. След Мудроското примирие 1918 държавите от Антантата пристъпват към разделяне на владенията и и военна окупация.
1918-23 - Кемалистката революция осуетява прилагането на Севърския мирен договор.
1920 - правителство начело с Ататюрк. Републиканските войски отблъскват интервенцията на Гърция (виж Гръцко-турска война). 29 окт. 1923 - Турция е провъзгласена за република с пръв президент Ататюрк.
1924 - приета нова конституция; стремеж за икономическа независимост.
30-те г. - утвърждаване на принципите на Ататюрк - съвременна единна светска държава, демокрация, създаване на държавен сектор в промишлеността.
1939-45 - Турция обявява неутралитет по време на II световна война, февр. 1945 - обявява война на Германия и Япония.
1947 - военно споразумение със САЩ по доктрината Труман.
1948 - споразумение за икономическа помощ със САЩ по плана Маршал.
1952 - Турция влиза в НАТО.
1955-79 - членка на СЕНТО.
Май 1960 - държавен преврат.
1961 - приета нова конституция, създаден е Висш съвет по планиране.
1965-71 - управлява Партията на справедливостта (министър-председател С. Демирел). 1974 - дебаркиране на турски военни сили в Кипър.
Септ. 1980 - военен преврат. Разпуснати са правителството и парламентът, забранена е дейността на всички политически партии; образуван е Съвет за национална сигурност начело с К. Еврен.
1983 - след парламентарни избори се възвръща гражданската форма на управление; министър-председател Т. Йозал (от 1989 президент). Дейността на политическите партии и профсъюзите остава под контрола на военните закони.
1984 - започва въоръжена борба на Кюрдската работническа партия в Югозападен Анадол за независима кюрдска държава на територията на Турция.
Края на 80-те г. - Турция става нова индустриална сила.
1987 - обявено извънредно положение в югоизточните провинции.
1993, 1994 - забранени кюрдските политически партии.
1999 - ръководителят на Кюрдската работническа партия А. Йоджалан е осъден на смърт по обвинение в държавна измяна.
2000 - президент А. Н. Сезер.
2001 - министър-председател Б. Енджевит.
Турция е членка на ООН (1945).

География:
Турция оформя мост между Югоизточна Европа и Западна Азия. Азиатската и европейската части са разделени от Мраморно море и проливите Босфора и Дарданелите. По-голяма част от азиатската част е планинска. На север са разположени Понтийските планини, на юг - Тороските планини, а между тях е разположено Анадолското плато, още известно като Малоазиатското плато. Най-висока точка в страната е затихналият вулкан Арарат в Арменските планини, който е 5 165 м.
Климатът е субтропичен, средиземноморски, с влажна и студена зима. Във вътрешните части е предимно континентален. Земетресенията са често явление.

Кападокия
Историческа област в Мала Азия (днес в Турция). II хилядолетие пр. Хр. - територията на Кападокия влиза в Хетската държава.
3 в. пр. Хр. - самостоятелно царство.
1 в. пр. Хр. - завладяна от Рим.
17 сл. Хр. - римска провинция.
От 15 в. - в Османската империя.