Норвегия

Страната има много продълговата форма и също има обширен бряг покрай Атлантическия океан, където се намират прочутите норвежки фиорди. Освен с Швеция, страната граничи с Русия и Финландия. Близките островни територии Свалбард и Ян Майен са под норвежки суверенитет и Норвегия ги смята за част от кралството си, като в същото време острова Буве в Южноатлантическия океан и остров Петър I в Южния Тихи Океан са норвежки васали и не се смятат за част от кралството. Освен това, Норвегия има претенции за Земя Кралица Мод в Антарктида.
Площ: 386 000 км²
Население (брой): 4 577 457
Столица: Осло
Официален език: Норвежки Букмол(Bokmål) и Нюнорск(Nynorsk), (плюс Сами (Sami) в шест градски общини).
Религия: протестанти (98 %)
Официален празник: 17 май
Независимост: Отделение от Швеция
     Обявлена - 7 юни, 1905
     Призната - 26 октомври, 1905
Парична единица: Крона

Административно деление:
Норвегия е разделена на 19 административни региона, наричани графства (fylker, ед.ч. — fylke), и на 434 градски общини (kommuner).
1. Акершус (Akershus),
2. Ауст-Агдер (Aust-Agder)
3. Бюскерюд (Buskerud)
4. Финмарк (Finnmark)
5. Хедмарк (Hedmark)
6. Хордаланд (Hordaland)
7. Мърер и Ромсдал (Møre og Romsdal)
8. Норланд (Nordland)
9. Северен Трънделаг (Nord-Trøndelag)
10. Опланд (Oppland)
11. Осло (Oslo)
12. Ъстфолд (Østfold)
13. Рогаланд (Rogaland)
14. Сон и Фйордейн (Sogn og Fjordane)
15. Южен Трънделаг (Sør-Trøndelag)
16. Телемарк (Telemark)
17. Тромс (Troms)
18. Западен Агдер (Vest-Agder)
19. Вестфолд (Vestfold)

Държавно устройство:
Норвегия е конституционна монархия с парламентарна правителствена система. Функциите на краля са най-вече церемониални, но той има влияние в качеството си на символ на националното единство. Въпреки че конституцията от 1814 г. гарантира силна изпълнителна власт на краля, тя е почти винаги упражнявана от Държавния съвет в името на краля (Кралския съвет). Държавният съвет или кабинет се състои от министър-председател и неговия съвет, които се назначават от краля. От 1884 г. парламентаризмът осигурява това, че кабинетът трябва да има подкрепата на парламента, така че назначаването от страна на краля е просто формалност.

Население:
Норвегия има население от около 4,6 милиона души, което нараства с 0,4% годишно (оценка юли 2004). Етнически повечето норвежци са от северногермански (нордически) произход. Малки по численост фински малцинства живеят на север. Саамите, коренните жители на Норвегия, традиционно населяват северните части на Норвегия, Швеция, Финландия и Русия.

Стопанство:
Икономиката на Норвегия е процъфтяваща сплав от благосъстоятелен капитализъм, където свободния пазар се съчетава с правителствена намеса. Правителството контролира ключови области, като например жизненоважния нефтен сектор (чрез широкомащабни държавни предприятия). Страната е осигурена с природни ресурси — нефт, риба, горски площи и минерали — и разчита най-вече на своята нефтена продукция и на международните цени на нефта; през 1999 г. 35% от износа на страната е бил на нефт и природен газ. Само Саудитска Арабия и Русия изнасят повече нефт от Норвегия.

История:
Епохата на викингите (IX — XI век) е време на национално обединение и разширение. Норвежкият кралски род окончателно изчезнал през 1387 г. и страната навлязла в период на обединение с Дания, като през 1450 г. това обединение било узаконено с договор. Това било началото на период, известен в Норвегия като „400-годишната нощ“ — Норвегия била по-слаба страна от Дания. След като Дания-Норвегия взела страната на Наполеон, Норвегия била отстъпена на кралство Швеция през 1814 г. Норвегия изработила своя собствена конституция, обявила независимостта си, и избрала своя собствен крал на 17 май 1814 г. След кратка война с Швеция, Норвегия била накарана да влезе в съюз с шведите, политически глава на който бил шведския крал. Норвегия обаче запазила конституцията и независимите си институции, с изключение на чуждестранните си служби.
Растящото недоволство у норвежците растяло през XIX век докато най-накрая съюзът не се разпаднал през 1905 г. Норвежкото правителство предложило престола на датския принц Карл. Проведен бил референдум, който одобрил създаването на монархия, и парламентът единодушно го избрал за крал. Той приел името Хаакон VII — името на средновековните крале на независимата Норвегия.

Природа:
Пейзажът е главно неравен и планински, покрит от ледници, и брегът, дълъг повече от 20 000 км, е набразден със стръмно наклонени протоци, известни като фиорди, и също многобройни острови. Норвегия е също позната като „Земята на полунощното слънце“ поради това, че част от страната лежи над Северната полярна окръжност, където през лятото слънцето не залязва, а през зимата повечето от долините остават тъмни за дълги периоди. Норвегия се разпростира в Атлантическия океан по цялата си дължина, оградена от три различни морета: Северно море на Югозапад и неговия голям проток Скагерак (Skagerrak) на Юг, Норвежко море на Запад и Баренцово море на Североизток. Най-високата точка в Норвегия е Глитертинд (Galdhøpiggen) с 2 469 м. Норвежкият климат e средно умерен, особено покрай брега, под влиянието на Гълфстрийм. Вътрешният климат може да бъде по-суров, а на Север се намират по-субарктични условия.